Как спрях да се обиждам на другите

изгрев над морето


Спрях да се обиждам на другите, тогава, когато разбрах, че реалността не винаги съвпада с моите очаквания, и че реалността може да е е различна за тях. Слънцето грее за всички, но всеки го вижда различно, според своето си възприятие и моментно състояние. За влюбените изгрева носи романтика и нежност, за очакващият смъртното си наказание страх и отчаяние. read more

Да продължиш напред, след болезнена раздяла

да продължиш

Да продължиш напред е объркващо, трудно, красиво и смело – всичко това

Автор: Naomi Boshari

Мислех, че досега ще е преодоляно.

Мислех, че вече трябваше да е далечен спомен, към който мога да погледна назад с неутрално приемане. Мислех, че ще съм се „върнала в играта“, готова да срещна някой нов, да се влюбя отново. read more

В търсене на безусловната любов

безусловна любов

„Всичко от което се нуждаеш е любов“ Бийтълс

Любовта е базисна човешка нужда, за да бъдем щастливи и удовлетворени в живота си. Заради любов са се водели войни, жертвани са животи, хора са разпъвани на кръст… Когато човек се чувства обичан, той е способен да разгърне потенциала си и да се развива по най- добрия за него начин. Ние копнеем да бъдем обичани безусловно, такива каквито сме –добри и лоши, гневни и спокойни,  грижовни и отдръпнати, „ в болест и в здраве, в бедност и в богатство“.

 

 

 

 

Първата любов, която получаваме, това е любовта на нашите родители или хората, които се грижат за нас. И колкото и безусловна да е тя, детето може да я усети по друг начин. Когато родителите му се сърдят, че се държи лошо, то ще се опитва да се държи добре за да получи любов. Когато му се внуши, че не трябва да се гневи и бъде порицавано, и наказвано затова, то ще потиска гнева си, за да задоволи нуждата си от любов. Изобщо ще се опитва да се държи по начина, по който другите искат от него за да се чувства обичано. Когато, въпреки това усеща, че любовта му е отказана,  е възможно да премине в друга крайност- да прави точно обратното на това, което се очаква от него. Може да започне да се държи агресивно, да спре да учи, да прекалява с алкохол и субстанции, да избере лоша компания и т.н. ( за да ги накаже, за да накаже себе си, заради това, че явно не е достатъчно добро за да получи любов). Без значение в коя посока, по този начин човек започва да се отказва, не приема, не обича част от своята личност.

Положението би могло да се влоши, когато  в другия значим социален кръг от ранните години-  училището, искат от теб да отговаряш на определени масови критерии за да си успешен и любим ученик. Това потвърждава вярването, че твоята уникалност не е ценна, че за да бъдеш оценен трябва да си това, което се изисква от теб.

Дори Божията безусловна любов е ограничена с десетте божи заповеди и това какво трябва, и не трябва да правим, чувстваме и мислим.

Така с течение на времето и в желанието си да получим любов, ние всъщност се дистанцираме от себе си, отказваме да опознаем в нас това, което си мислим или са ни казали, че ни пречи. По- късно в живота се случва така, че срещаме партньор или приятел, за чиято любов полагаме усилия, нагаждаме се или следваме стария си модел. Надяваме се този път да получим безусловна любов, защото-  ето аз се старая, правя жертви, опитвам се да съм човека, който другия иска, опитвам да задоволя всичките ѝ/му нужди. И дори и отсрещният човек да отвръща с любов, на някакво ниво ние оставаме неудовлетворени. На някакво ниво, всъщност ние усещаме, че човека обича образа, който ние сме създали за себе си, но не и реалния ни аз. И как би могъл при положение, че ние самите не се познаваме и обичаме.

От друга страна да бъдем искрени със себе си-  до колко нашата любов към другите е безусловна. Повечето от нас имат изградена представа за това какво се случва, когато срещнеш любовта. В много от случаите това е свързано със задоволяване на наши конкретни нужди (да се спася от самотата, да имам дете, уютен дом, да съм като всички, някой да се грижи за мен и т.н.) или вярвания, които имаме, с готов сценарий, който тя- любовта да следва.

А истинската, безусловната любов, просто Е. Тя не следва сценарии, разбива модели и представи. Не е изискваща и притежаваща. Не се интересува от ситуации, възможности и препятствия. Тя е безстрашна и прощаваща. Не поставя ограничения, вдъхновява и развива.

Това не означава, че ще спра да се ядосвам и да изпитвам негативни чувства. Това означава, че ще намеря сили да простя и да благодаря за това прекрасно чувство.

Когато, обаче нашите нужди, очаквания и вярвания не са посрещнати, ние сме изправени пред избор- да избера трудния път и да се боря да запазя любовта, или да избера лесния път и да избягам, като пробвам с нова любов. Отново и отново докато намеря идеалния партньор (приятел). Този, който ще ме обича безусловно (дори и аз да имам известни условия).

Така търсенето на любов се превръща в един безкраен маратон, при който ние се срещаме и само за миг се поглеждаме с хората до нас, бясно препускайки напред с надеждата, че някой наистина ще ни ще ни види, ще ни разпознае, ще ни спре. До момента в, който рухваме на финала, защото няма победители, защото пак сме сами и празни. Празни сме, защото любовта я няма вътре в нас.

Тогава как бихме могли да дадем нещо, което нямаме? Как бихме получили нещо, което не можем да разпознаем, какво е?

Всъщност търсенето на безусловната любов следва да започне в нас самите. Да започне, именно с търсенето, съгласяването и приемането на онези наши части, които така яростно сме опитвали да потиснем,  да отречем, да махнем от себе си в илюзорното преследване на любовта. Този процес може да е дълъг и болезнен, може да е изпълнен със съжаление, гняв, срам и тъга, но всъщност с всичко което сме, със силните и слабите си страни, разкриваме своята уникална неповторимост, която е достойна за любов. Когато се приемем и помирим със себе си, с това което е било и би могло да бъде, можем да си дадем любов, вместо осъждане; любов, вместо страх; любов вместо постоянно бягство от ситуациите, които се случват  тук и сега. Това далеч не означава да станем самодостатъчни си егоисти, защото нашето съществуване и израстване се случва, чрез връзката с другите.

Вероятно пак ще бъдем наранени, възможно е пак да ни отхвърлят, пак да се наложи да направим избор да си тръгнем, или да стоим. Когато се познаваме и обичаме и знаем от какво имаме нужда, този избор става осъзнат. Ние може да си тръгнем с любов, или да останем с любов, без очаквания другите да са перфектни, идеални, тъй като вече сме осъзнали и приели, че самите ние не сме такива. И е прекрасно да обичаш не само заради, но и въпреки всичко.

автор:  Мария Атанасова

Save

Save

Ползи от груповата терапия

групова терапия, ползи

Нова група стартира на 29 ноември 2019!

За повече информация, тук:

https://www.facebook.com/events/409964369715168/

Когато чуете групова терапия, това може би ви звучи доста стряскащо. Достатъчно неловко е да споделяш проблемите си с един непознат, а що се отнася до група непознати, това изглежда още по- плашещо. Всъщност груповата терапия работи много мощно и може да ви донесе редица ползи в процесите на опознаване на себе си, решаване на проблемите, и това с което се борите.

Основните терапевтични (лекуващи) фактори на груповата терапия са описани от Ървин Ялом в класическия му труд „Теория и практика на груповата психотерапия“ (Theory and Practice of Group Psychotherapy, 1995.) и включват единадесет„основни агенти на промяната:

1.Вдъхване на надежда. Много хора идват на терапия с усещането, че са в задънена улица, че обстоятелствата и ситуациите в живота са им дошли в повече. Чувстват се сякаш каквото и да направят, всичко се повтаря отново и отново. В групата има членове, които са на различни фази от терапевтичния си процес и емоционалното си израстване. Когато видят хора борещи се или вече преборили се с подобни проблеми, това дава надежда и вдъхновява другите, че и те могат да се справят. ( „Ако той може да се справи и аз мога!“)

 2.  Универсалност. Въпреки, че всеки човек е уникален, има преживявания, които са универсални за всички. Например, ако някой се срамува, не се смята за достатъчно добър и разбере, че и друг се чувства по този начин, може да се отпусне. Това, че и друг (други) преминава през същите преживявания, му дава подкрепа, кара го да не се чувства толкова изолиран, различен или неадекватен, и му помага да се свърже с другите.

 3. Даване на информация. В групата се споделя информация по важни за участниците въпроси и теми, както помежду си, така и от водещия (водещите) на групата. Това води до обогатяване, ново научаване и по- добро разбиране.

 4. Алтруизъм. Възможността да помагат на другите членове в групата (не само да получават помощ), може значително да повиши самооценката и чувството за собствена значимост, особено при хората, които смятат, че нямат какво да дадат.

5. Корективна рекапитулация на първичната семейна група (рожденото семейство). По един или друг начин групата напомня за семейството. Чрез групата всеки може да изследва опита си от детството, който е свързан по някакъв начин с личността и поведението му. Групата може да се превърне в семейство, което предлага подкрепа и приемане. Чрез нея, човек може да осъзнае кои са деструктивните и нездравословни модели, усвоени в рожденото семейство и да се научи да ги избягва, и променя.

6. Развиване на социални умения. read more

Тийнейджърът у дома

тийнейджър проблеми как да говорим с тийнейджъра

Тийнейджърската възраст е предизвикателство, както за порастващите млади хора, така и за техните родители. Сякаш изведнъж,  до вчера милото ни и добро детенце, започва да прекарва повече време с приятелите си отколкото с нас, когато е вкъщи предпочита усамотение, тръшка ни вратата под носа, крещи и не чува какво му говорим.  Настроенията рязко се сменят, може да ти изкрещи: „Мразя те, ти си най- ужасния родител на света!“ и след пет минути да те прегърне, и да ти каже колко много те обича. Не се тревожете, това е нещо обичайно, а вашият младеж или девойка е не по- малко объркан от вас самите. Както всяка трансформация, така и тази от дете във възрастен е трудна, тъй като приключва един период и започва нещо ново и непознато. А адаптацията към новото и непознатото изисква време, търпение и подкрепа от средата.

Това е възраст, в която настъпват големи промени както на физическо, така и на ментално, и емоционално ниво. За да протече здравословно процеса по порастване и намиране на себе си, те трябва да се отделят от нас (често, чрез смяна или имитация на различни идентичности). Това отделяне е болезнено както за тях, така и за нас.

За да бъдем честни, трябва да признаем, че порастването на нашите деца е свързано до голяма степен и с личностните ни кризи, като родители. Ние осъзнаваме, че започваме да остаряваме, губим контрол над децата си, авторитета ни е подложен на съмнение. Виждаме как се провалят очакванията ни, те да осъществят нашите мечти, да живеят живота, който ние не сме успели да живеем. Прехвърляме своите амбиции върху тях, а забравяме, че те си имат собствен живот, собствени мечти и усещане за правилно и грешно.

Все по- често нашите младежи ни отговарят с фрази като „Все тая“, „Не ми пука“, „Остави ме намира“, „Няма смисъл да говорим, ти не ме разбираш“, „Не трябваше да ме раждаш“… осъзнаваме, че връзката между нас се къса и се чувстваме безпомощни.

Как да възстановим връзката с тийнейджъра?

1.Присъствие – не е необходимо да прекарвате много време с тийнейджъра си, а времето в което сте заедно да сте изцяло отдадени на него/нея. Може и да звучи изненадващо, но тийнейджърите много мразят, когато си ровите в телефона или играете с кучето (скубете си веждите, гледате сериал и т.н), докато говорите с тях. Покажете им, че времето прекарано с тях е наистина важно за вас, като им отдадете цялото си внимание.

2. Бъдете добър слушател.  Дори да ви е скучно или неприятно това което чувате понякога, опитайте се да ги разбирате и приемете това, което ви казват. Те имат нужда да знаят, че могат да споделят с вас и да бъдат подкрепени. Когато не сте съгласни с нещо просто повторете неговите/нейните думи. Като ги чуе отстрани е възможно да ги възприеме по друг начин, а на вас това ви дава време да се успокоите и да реагирате по – спокойно. Преди да пристъпите към осъждане или съвет, попитайте за тяхната гледна точка по въпроса.

3. Опитвайте се да не „четете лекции“/ „конско“, а провеждайте разговор, т.е. не водете монолози, а включете тийнейджъра в разговора. В противен случай, той или тя просто ще спре да ви слуша. Иначе казано – говорете с него, не на него.

4. Отнасяйте се с уважение. Като уважавате мнението на вашият тийн, и се опитвате да говорите с него като с голям и разумен човек, вие му показвате, че го оценявате, запазвате достойнството му, предразполагате го да ви има повече доверие и да споделя с вас. Фрази от типа „ Ще направиш това, защото аз ти казвам!“, го поставят в отбранителна позиция. Той или тя може и да не възроптае външно, но отвътре ще се разбунтува, и последиците от този бунт са непредвидими. От друга страна, ако му обясните като на равен, защо е добре да направи това или онова и искате, и неговото мнение по въпроса, шансовете ви за успех доста ще се повишат. Покажете, че уважавате мнението му, дори и да не сте съгласни с него.

5. Опитайте се да проявите разбиране. Вие и вашият тийнейджър живеете в различни реалности. Докато родителите са по- склонни към критика, предвиждат и плануват, тийнейджърите по- скоро живеят тук и сега. Бъдещето им се вижда абстрактно и много далечно, и предпочитат да не мислят за него. За повечето от тях единствено важно е актуалното им състояние. Например: знаете, че дъщеря ви утре има тест по математика и вече е получила една двойка. Вместо да учи, обаче, тя цял ден си чати с приятели и изглежда крайно заинтересована в тази си дейност, и крайно не заинтересована по отношение на математиката. Започвате със спокоен тон и бавно усилвате децибелите, след като се срещате със стена. Не разбирате как е възможно да не ѝ пука, че утре ще се провали, вероятно ще остане на изпит, ще си съсипе лятото (а също и вашето), оценката в дипломата ще е ниска, съответно шансовете ѝ за висше училище ще намалеят, няма да се сдобие с добра професия, ще попадне в недобра среда… В същото време дъщеря ви преди два часа е получила съобщение, че са видели гаджето ѝ и най – добрата ѝ приятелка да се прегръщат. Да, тя знае, че математиката е важна, но точно в този момент, тя остава на заден фон. Точно в този момент, тя е разочарована , чувства се предадена и изпитва болезнени емоции. Това от което тя има нужда сега е човек, на когото да се довери, да сподели и да ѝ се признае правото да страда. Едва когато се успокои, тя ще може да се върне към задачите отново. За да се случи това, обаче от вас се иска разбиране, търпение и взаимно доверие.

6. Показвайте любопитство към неговите интереси. Когато проявявате заинтересованост към нещата, които вълнуват вашия тийн, без значение дали става въпрос за музика, танци, спорт, мода, вие му показвате, че той наистина е ценен и важен за вас. Освен това го насърчавате да бъде себе си и да се радва на своята уникална неповторимост. Да мечтае, да експериментира и да пробва нови неща.

7. Не омаловажавайте преживяванията и емоциите му. В тази възраст емоциите се преживяват с много по – висок интензитет, затова и житейските събития се възприемат особено болезнено, дори на нас да ни изглеждат незначими на пръв поглед. Това от което имат нужда младежите е просто да валидизирате и нормализирате техните преживявания. Вместо да му кажете „Голяма работа, че Иван ти е казал смотан!“, пробвайте с: „ Разбирам, че си много ядосан на Иван, затова, че те е нарекъл смотан пред Яна. Нормално е да си ядосан. И аз бих му се ядосала.“ Хубавото е, че макар и интензивни, емоциите бързо се освобождават, и гнева към Иван, най – вероятно скоро ще премине.

8. Не го сравнявайте с другите. read more

Храненето като връзка със света

хранене, споделяне, избор

Храненето е базова нужда. Чрез храненето и дишането, ние за първи път влизаме в контакт със заобикалящата ни среда. Дишането, е автоматизиран процес, който ни поставя някои ограничения, които не подлежат на нашия контрол: не можем да преядем с дишане, спрем ли да дишаме умираме, не можем ежедневно да избираме въздуха, който дишаме и т.н. Храненето от своя страна ни дава възможност за избор, контрол върху количество и качество, а има и допълнителен бонус – носи ни удоволствие, удовлетворение и наслада. Освен това храненето е процес при, който ние се научаваме да влизаме в контакт със себе си и другите, посредством хранещия ни (като бебета). От връзката ни с храната могат да се намерят много аналогии за начина по, който се свързваме със себе си и с другите. Ние сме „гладни“ за емоции, „предъвкваме“ мислите си, „поглъщане и премиламе“ информация, „абсорбираме, асимилираме и интегрираме“ това което ни е необходимо и „изхвърляме“ ненужното.

Чрез процеса на хранене ние се научаваме:

*На интимност и близост. Когато сме бебета, ние не можем да се храним сами, имаме нужда от човек, който да ни храни. А докато ни хранят обикновено ни гушкат. По този начин започваме да свързваме храната с близостта и интимността. Ако този процес мине добре, то най – вероятно ние няма да имаме проблем с близостта и интимността в бъдеще. При положение, че майката или хранещият е тревожен, депресиран или бързащ, бебето ще усети  негативните емоции и вероятно в бъдеще ще има страх и тревога от интимност и близост, и е много вероятно да замени интимността с храна.

* Начинът по който са ни хранили може да се отрази на нашето поведение, мислене и усещане– ако майката тъпче детето, въпреки че то дава знак , че се е наяло, когато порасне може да започне да приема всякаква информация без отказ, наготово, без да се замисля истина ли е за него или не. Всъщност бебетата и малките деца почти не преяждат (а, ако го направят, обикновено повръщат, т.е. изхвърлят ненужното), те много добре усещат от каква и колко храна имат нужда. Тези усещания се притъпяват в процеса на социализация, когато значимите възрастни започват да им налагат като правила собствените си представи и предпочитания, относно храната, и процеса на хранене.

*Удовлетворение или неудовлетворение– научаваме се да усещаме кога сме сити и кога не ни е достатъчно. Дали това е точната храна за нас, имаме ли нужда от още нещо, сбъркали ли сме в избора.

* Чрез храната се учим да избираме и отказваме – с  въвеждането на разнообразна храна в менюто на детето, то започва да проявява собствен вкус и да отказва храни, които не харесва. Ако по време на този процес родителите проявят уважение и доверие към тези предпочитания, детето се научава да следва собствените си индивидуални нужди, в последствие да експериментира с нови неща и да прави осъзнати избори;

* Чрез храната се учим не само да се отдиференцираме от другите, но и да споделяме. На масата със семейство и приятели ние споделяме не само храната, но също така своите чувства и преживявания, идеи, цели и мечти. Това ни позволява да се свържем автентично с другите, да се почувстваме ценни, да получим и дадем подкрепа;

* Храненето е може би единствената сфера в живота, която подлежи на нашия контрол. Не винаги можем да контролираме средата и хората около нас, но храната, да. И всъщност загубата на избор или контрол по отношение на храната е сигнал за сериозно затруднение в контакта, и предвестник на хранително разстройство;

* Храната, често служи за подкрепа и самоподкрепа, затова не случайно на сватби, кръщенета, рождени дни, погребения и т.н. се приготвя определен вид храна. Ние имаме нужда да бъдем подкрепени както в щастливите, така и в нещастните си моменти. Чрез храната ние се свързваме с първичната подкрепа и сигурност, която сме имали когато са ни хранели като бебета;

* Храната е едно от нещата които ни „заземяват“. Тя ни припомня, че освен ум и емоции имаме и тяло, а ние сме и нашите тела, и тялото е последната инстанция, която ни алармира когато имаме проблем с останалите две. Когато уважаваме нашето тяло, ние уважаваме и себе си, а за да се случи това, трябва да се вслушваме в неговите нужди и да сме осъзнати, какво вкарваме в тялото си (както храна, така и емоции);

Ако наблюдаваме начина си на хранене или нуждата ни от определен вид храна в даден момент, това би могло да ни даде много информация за това какво се случва с нас в този момент.

И няма универсални правила. Например за един нуждата от шоколад може да е свързана с ниски нива на серотонин, което е причина за лошо настроение. Тук въпросът е дали ниският серотонин ни е физиологично обусловен, или става дума за моментно състояние. За друг може да означава нужда от интимност (майчиното мляко също е сладко, а то е свързано с интимността между майката и бебето). Трети може би е с ниска енергия и има нужда от бърз въглехидрат, на четвърти му е спаднала кръвната захар и т. н. Затова е важно да бъдем осъзнати какво точно означава тази нужда за нас в този конкретен момент? Това ли е от което наистина имаме нужда? Заместваме ли друга нужда с това и ще останем ли удовлетворени, когато изядем този шоколад? За колко време?

Когато нещо се случва с нас, ние променяме начина си на хранене. При хората в депресивно състояние, обикновено, наред с липсата на смисъл и желание за живот, се наблюдава и липса на апетит. При хората с анорексична тенденция, отказа от храна е паралелен с отказа от контакт (със себе си и другите). Не само спадането, но и повишаването на апетита, както и предпочитанията към определени храни, би могло да бъде индикатор за конкретно наше настроение или психично състояние. Когато не получаваме това, от което имаме нужда отвън, често го заместваме с храна. Например: „Никой не ме обича и сега, аз ще си дам любов!“ Когато сме ядосани и се тъпчем компулсивно с чипс или пуканки, по този начин, чрез дъвченето на твърда храна изразяваме своята агресия или се опитваме да „предъвчем“ негативните си мисли. Когато страдаме и се чувстваме самотни, често си даваме „нежност“, чрез храна, която е мека и приятна (например: сладолед), или пък имаме влечение към вредна храна за да се „накажем“ още. Забързаното ежедневие и стресът на който сме подложени, често ни принуждава да се храним набързо, докато се занимаваме с нещо друго и така храненето ни минава на заден план, става автоматизирано, непълноценно и неудовлетворяващо. Губим удоволствието от храната. Контактът със себе си и с другите също. Примерите са безкрайни…

Важното е да отворим сетивата си и да се доверим на това, което нашето тяло ни подсказва, без да се поддаваме на модни тенденции и външни влияния относно храненето, без да бързаме да се натъпчем само защото сме гладни, или да се откажем от яденето, защото не сме сигурни дали това е нашата храна. Всеки от нас е уникален и има различни нужди, както физиологични, така и психологични. Реално никой диетолог (а и психолог) на света не знае по- добре от нас, от какво точно имаме нужда за да се чувстваме добре.

 

Автор: Мария Атанасова

 

Домашно насилие – физическо и емоционално

домашно насилие

Конфликтите и гнева са неизбежно явление във всяка връзка. Когато има споделяне и желание да бъде чута другата гледна точка, те могат да бъдат много градивни и здравословни за отношенията. Могат да усилят страстта и желанието за физическа близост, както и доверието между партньорите, увереността, че могат да отстоят на бурите. Те се научават да ценят различията си и да се обогатяват от тях. read more

Индиговите деца

индигови деца

„Детето ми не е странно, то е индиго!“

В последните няколко десетилетия все повече се говори за децата индиго. Какво всъщност представляват тези деца и как да ги разпознаем, а дали самите ние не сме такива?

Предполага се, че индиговите деца са следващата стъпка в човешката еволюция и те са тук за да ни помогнат да достигнем до нашата същност. Самият термин „индигови деца“, е въведен от американската хромо терапевтка Нанси Ан Тейп през 70-те години на 20 в. В книгата си “Да разбереш живота си чрез цвета”, тя излага концепцията, че всеки има свой цвят на живота, а някои дори и два и повече. Това са цветни слоеве, открояващи се в аурата или електромагнитното поле и обединяващи подобни личностни черти. Съответно цвета на индиговите деца е цвят индиго.

Индиговият цвят от своя страна се свързва с чакрата на третото око, която се асоциира с интуицията, паранормални способности, висока сензитивност.

Според други изследователи това е цвета на душевното състояние, а не на аурата, чийто цвят се мени според настроенията и интересите.

На пръв поглед тези деца изглеждат като другите, въпреки че често са физически красиви с проникновени очи.

Основните им характеристики са развита интуиция, силно изявени психични способности и борбена персоналност. Отличават се с голяма сензитивност, креативност и духовност. Притежават висок интелект и мъдрост, която не е характерна за възрастта им и при това без да четат много. Тъй като дясното мозъчно полукълбо на индигото е доминиращо, те се увличат по музика, арт, писане, духовност, медитации.

Индиговите деца имат силно развита емпатийност, поради което притежават способността да разпознават мислите и чувствата на другите. Могат безпогрешно да различат кога някой е честен, истински и кога лъже и е фалшив. Те са тук със съзнанието, че са създадени за нещо значимо. Докато за повечето хора ума е разделен от тялото, според индиговите деца, само чрез интегрирането им е възможно да се достигне до вътрешното знание. За истинските индиго няма граници – те пътуват съвсем комфортно между световете, обикновено нощем, когато мислим, че спят. Те са тук, също така за да ни припомнят, че нашите мисли и чувства не са наша собственост, че сме забравили кои сме и как нашите умове се свързват помежду си, да ни припомнят, че поставяме „мисля“, пред „чувствам“, че нашата способност да се свързваме с колективното съзнание е все още в нас, а ние просто сме забравили как да я използваме.

Те ни учат да притежаваме собствената си сила, да уважаваме себе си, като не я даваме на тези които я изискват от нас. Учат ни след това да отдадем значение на своята креативност и духовност и да не се фиксираме в материалните неща.

Целта на живота им е да донесат осъзнаване на хората и да променят старата система. Тук са за да ни учат и лекуват. Имат много нисък толеранс към хора и системи които не са автентични и авторитети без добра кауза или причина. Те стават много гневни и реагират остро на несправедливостите.

Те имат уникален поглед върху нещата и не биха се подчинили за да се впишат в обществото. Като цяло дори изглеждат антисоциални (детето което си играе само на площадката), освен в компанията на себеподобни, които споделят техните виждания и интереси.

Индиговите деца често са диагностицирани с Хиперактивност и дефицит на вниманието, Дефицит на вниманието, Обсесивно компулсивно разстройство, Дислексия и Обучителни трудности. Също така са предразположени към депресия и проблеми със съня като инсомния и персистиращи кошмари. Поради своята сензитивност са предразположени към алергии към храната и околната среда. Лесно се поддават на зависимости.

Когато са заобиколени от негативизъм, гняв, силен шум и други неща от този сорт, поради своята фина чувствителност, те ги абсорбират и излизат от баланс, реагират гневно или пък се затварят в своята черупка.

За тях физическият свят е илюзия, убедени са, че всичко е енергия и живо съзнание, всичко във вселената е взаимосвързано. По – лесно им е да изучават духовни категории, от колкото материални. Лесно общуват с животни, насекоми и растения – виждат духа в тях. Имат развинтена фантазия и от страни може да изглежда като че ли общуват с невидимо другарче. Понякога съчетават в себе си мъжки и женски аспекти. Не биха се оставили да бъдат ръководени от хора с различни от техните принципи, реагират гневно когато се опитат да им поставят рамки или да ги вкарат в рутина. Трудно подлежат на дисциплиниране, по – скоро имат нужда от ясно очертани отношения, много любов и приемане. Те самите изпитват силна любов и това винаги се усеща от околните.

Отношението им към парите или е като към нещо ненужно и напълно ги отхвърлят или са осъзнати за силата която им дават и често успешно си създават изобилие от тях.

Kryon Writings обобщава няколко общи характеристики на индиговите деца:

* Те идват на този свят с кралско чувство (и често се държат по този начин);

* Имат чувството, че „заслужават да са тук“ и са изненадани когато околните не споделят това чувство;

*Себестойността не е голям проблем, често казват на своите родители „кои са“;

*Изпитват трудности с абсолютните авторитети ( авторитети без обяснение или избор)

*Те просто няма да направят определени неща, например чакането на опашка е непосилно за тях;

* Фрустрират се от ритуално ориентирани системи, които не изискват креативно мислене;

*Често виждат по – добри начини за вършене на нещата и в училище и в къщи и за това изглеждат като „системни нарушители“ (не са конформни с никоя система);

*Изглеждат антисоциално докато не попаднат сред хора от своя вид. Ако няма други с такова съзнание около тях, те се обръщат към вътрешния си свят, чувствайки се сякаш никой не ги разбира. Училището може да бъде извънредно трудно за тяхната социалност.

* Не изпитват вина когато ги наказват;

*Не изпитват срам когато ви осведомяват от какво се нуждаят.

В заключение искам да кажа, че все пак това е само една теория, която не почива на сериозни научни доказателства и всеки сам решава в какво да вярва.

Мария Атанасова

Дислексия

дислексия

Около 8 до 10% от децата имат някакви обучителни затруднения, включващи затруднения в придобиването и използването на знания при слушане, говорене, писане, разсъждаване или математически способности. Тези проблеми често се срещат при хора с нормална или дори висока интелигентност.

Дислексията– затруднение при четене се среща най– често и е най- внимателно проучена от всички обучителни затруднения. Тя засяга около 80% от всички имащи обучителни трудности или 15 до 20 % . Дислексията се характеризира с неочаквани затруднения при говорене и четене при деца и възрастни. Проучванията показват, че въпреки, наличие на известно подобрение, дислексията е постоянно, хронично състояние.

Вече е постигнат консенсус, затова, че главните затруднения при повечето форми на дислексия са отражение на дефицит в езиковата система и по– конкретно в нейния компонент, наречен фонология. Този дефицит се отразява както в устната реч, така и при четене. Може да има нарушено произношение на думи, липса на владеене на речта, колебания при отговаряне, както и трудности при извличане на думите. В резултат на това, хората с дислексия често се нуждаят от време за да извлекат вербален отговор, когато им е зададен въпрос.

Как се проявява дислексията?

Когато децата навлизат в юношеството, едно от проявленията на дислексията може да бъде бавното четене. Децата могат да се научат да четат думите точно, но тяхното четене няма да бъде пълно или автоматизирано, което отразява забавящите се ефекти на фонологичния дефицит.

Тъй като юношите и младите хора с дислексия четат правилно макар и много бавно, погрешно може да се предположи, че са „надраснали” своя дефицит. Способността да се чете на глас правилно, бързо и изразително, както и лекотата при произнасяне на букви, е може би най– полезно от клинична гледна точка при разграничаване на средностатическите ученици от тези които са слаби четци. При някои езици, в които отношенията между букви и звуци са по– последователни, логически, като фински и италиански, бавното четене е единствено следствие от проявление на дислексия при всяка възраст.

Изследванията в този диапазон показват, че има различия в областите на мозъка, между читателите с дислексия и тези без понижена функция на четенето, включващи три важни невронни системи в лявото полукълбо, две отзад (парието-темпорални и осцитотемпорални) и една около лявата долна фронтална област (зона на Брука). Конвергентно доказателство, произлизащо от функционално образно изследване на мозъка показва, че читатели с дислексия, показват функционална неефективност в обширна област на нервната система/НС/, в задната част на мозъка. Изображенията на мозъка, които са резултат от тези проучвания се посочват като невронен подпис на дислексията.

Известно е, че дислексията се предава в семейството, но първоначалните надежди, че дислексията ще бъде обяснена с един или няколко гена не са реализирани. Геномно асоциирани проучвания на дислексията досега са идентифицирали генетични варианти, които отчитат много малък процент на риск – по– малко от 1%, което прави малко вероятно един ген или дори няколко гена да идентифицират хората с дислексия.

Текущите данни показват, че дислексията най– добре се концептуализира в рамките на многофакторен модел, с множество генетични и екологични, рискови и защитни фактори водещи до дислексия.

Интервенциите в помощ на децата с дислексия се фокусират върху обучението на детето в това, че думите могат да бъдат разделени на по – малки части от звуци и тези звуци се свързват в специфични буквени модели/шаблони. В допълнение  децата с дислексия е необходимо да четат истории, като им се позволи да прилагат своите новопридобити декодиращи умения за четене на думи в контекст и добиване на опит за  осмисляне на прочетеното и изпитване на удоволствие от четенето.

Мария Атанасова

За марихуаната

марихуаната, мозък, психика

Какво е марихуана (marijuana)?

Марихуана всъщност е общ термин за всички дроги, които се приготвят от растението коноп Cannabis Sativa, което произлиза от Индокитай, но може да бъде отглеждано във всички страни с умерен или тропически климат.

В марихуаната са открити повече от 500 химични вещества включително и около 60 химични съединения наречени канабиноиди, влияещи върху човешката психика. Главната психоактивна съставка, обаче е делта-9-тетрахидроканабинолът (THC). От количеството ТНС се определя силата на въздействие (от 0% до 20%, дори 28%).

Марихуаната (marijuana) се приготвя от изсушените женски съцветия на растението, като често минава през допълнителна обработка. Марихуаната е предназначена за пушене. Обичайните жаргонни думи, които се използват за марихуаната на английски са pot, joint, grass, weed, herb, bud, на български се използват и билчица, джей, Мери Джейн, сас, стъф, киф, жожоба, джинджифил, слама, чайче, индийско сено и др. В зависимост от сорта и начина на отглеждане или допълнителната обработка цветът може да е зелен, жълтеникав, сив, лилав.

Ганджата (ganja , dagga, kif) се приготвя само от цветовете и има няколко пъти по-високо съдържание на THC.

Хашишът (hashish, hasheesh, hash), наричан още харас (charas), e смола, извлечена от цветовете и листата на растението. Представлява кафява, зелена или дори черна ронлива смес от смола и растителни остатъци.

Канабисовото масло (hash oil, honey oil) се получава, като се извличат канабиноидите от марухуаната, ганджата, хашиша, чрез определен органичен разтворител.

Смята се, че всъщност канабиноидите, които се свързват с определени центрове в мозъка, забавят въздействието на ТНС. Именно масовото им извличане за получаване на по – елитарното и скъпо канабисово масло води до влошаване на качествата на другите продукти придобивани от Cannabis Sativa.

Как марихуаната въздейства на мозъка?

Краткосрочни последици

При пушенето на марихуана, психоактивната съставка (химично вещество) ТНС бързо преминава от белите дробове в кръвообръщението. Кръвта пренася химичните вещества до мозъка и другите органи в тялото. ТНС се абсорбира много по-бавно, когато човек го дъвче или пие.

ТНС въздейства на специфични мозъчни рецептори, които обикновено реагират на  ТНС – подобни естествени химикали. Тези естествени химикали играят съществена роля за нормалното развитие и функциониране на мозъка.

Марихуаната активира участъци от мозъка, които съдържат много от тези рецептори. Това причинява особеното състояние „the high“,  в което изпадат хората когато пушат. Други ефекти са:

* промяна в сетивата (например звуците се възприемат като по силни);

* промяна в усещането за време;

* промени в настроението;

* забавени движения;

* проблеми в мисленето и вземането на решения;

* понижена памет.

Дългосрочни последици

Марихуаната засяга развитието на мозъка. Когато използването ѝ започне в тийнейджърска възраст, това може да доведе до ограничаване на мисленето, понижаване на памет и обучителни възможности, както и негативно да повлияе върху изграждането на мозъчни връзки между областите отговарящи за тези функции.

Тези ефекти могат да продължат дълго време и дори завинаги.

Последните изследвания в тази област сочат, че хората започващи да пушат марихуана в тийнейджърските си години, губят средно по осем пункта от своето първоначално IQ. Тези способности никога не се възстановяват напълно, дори ако употребата бъде спряна.

Води ли употребата на марихуана до психични проблеми? read more