Гранично личностно разстройство

Граничното разстройство е често срещано личностно разстройство. Термина „гранично“ произлиза от миналото, когато се е смятало, че това е състояние на границата между психоза и невроза. Днес този термин се смята за заблуждаващ и често бива заменен с термина емоционално нестабилна личност.
Хората страдащи от това разстройство се отличават с променливи настроения, импулсивност и понякога безразсъдно поведение, проблеми с връзките и самонараняване.
Граничното разстройство се проявява най- вече в късното юношество и ранната младежка възраст. Рядко се диагностицира при деца, тъй като тяхната персоналност все още не е изградена.
Може би страдате от гранично личностно разстройство, ако от продължително време преживявате поне пет от следните поведенчески шаблони:

1. Изпитвате ужасяващ страх от изоставяне и предприемате екстремни мерки това да не се случи;

2. Изпитвате много интензивни емоции, които продължават от няколко часа до няколко дни и се сменят бързо ( например сутринта се чувствате щастливи и самоуверени, а вечерта смазани и нещастни);

3. Нямате ясна представа за това кой сте и това може да се променя в зависимост с това с кого сте в дадения момент, имате неясни и променливи цели, а понякога си мислите, че въобще не съществувате;

4. Имате много интензивни, но нестабилни връзки, възможно е да идеализирате партньора си в даден момент и после внезапно да повярвате, че на него не му пука достатъчно или е твърде глупав за вас например.

5. Действате импулсивно и често се впускате в рисковани и опасни за вас поведения ( преяждане, безразборен секс, опасно шофиране, злоупотреба със субстанции);

6. Суицидни (самоубийствени) мисли и/или самонараняване – като пробождане, горене и др.;

7. Чувство на празнота, отегчение и самота;

8. Изпитвате неуместен, силен гняв и неспособност да го контролирате;

9. Когато сте под стрес понякога може да се чувствате параноидни, да имате психотични изживявания, като да виждате и чувате неща които другите не могат;

10. Липса на смисъл или тъга.

Диагностицирането на граничното разстройство е много трудно и изисква продължително наблюдение. Заради честата смяна на настроенията, импулсивното и рисково поведение, често може да се сбърка с биполярното разстройство. Една от основните разлики, която може да служи като ориентир е, че при граничното разстройство настроенията се сменят много по- бързо, за разлика от биполярното където са с много по- дълъг период на продължителност. И докато биполярното разстройство се класифицира, като разстройство на настроението (афективно разстройство), то граничното разстройство се класифицира като разстройство на поведението (разстройство на личността и поведението).

Ако страдате от гранично разстройство не бива да се отчайвате, прогнозата е добра, когато се потърси подходяща психотерапевтична помощ.
При този вид разстройство, медикаментозното лечение не е препоръчително, освен в случаите когато е необходимо да се подтиснат някои особено изразени и опасни симптоми.

автор: Мария Атанасова

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *