НАРЦИСТИЧНО ЛИЧНОСТНО РАЗСТРОЙСТВО

Повечето хора проявяват нарцистични черти в определени  ситуации. Това разбира се не е предпоставка за поставяне на диагноза.

При този вид разстройство индивидите се характеризират с арогантно и грандоманско поведение, снобизъм, постоянна нужда от възхищение от другите, чувство за собствена значимост и невъзможност да разпознават други чувства, освен собствените си

В ежедневието такива хора са наричани просто нацисисти, а по- леката форма на разстройството е известна като нарцисизъм.

Нацисистите често са описвани като себе- центрирани, манипулативни, изискващи и надменни.

Основно при тях е, че имат високо самочувствие, но високото самочувствие само по себе си не означава нарцисизъм.  Докато хората със самочувствие обикновено са скромни и смирени, то нарцисистите рядко проявяват тези черти.

Симптоми:

* Имат преувеличено чувство за собствена важност/ значимост;

* Пълна липса на емпатия (невъзможност да се разпознаят чувствата на другите);

* Изискват прекомерно възхищение;

* На критика реагират с гняв, срам или унижение;

* Държат се сякаш заслужават специално отношение;

* Често са арогантни и високомерни, в същото време много раними;

* Заети са с мисли и фантазии за грандиозен успех, могъщество, красота, нереалистична любов;

* Имат чувство за превъзходство над останалите и смятат, че могат да бъдат разбрани и свързани само с равностойни;

* Преувеличават успехите и талантите си;

* Предразположени са към чувства на силна ревност и звист или мислят, че другите им звиждат;

* Използват другите за постигане на собствените си цели;

* Голяма част от времето си прекарват в самонаблюдение ( „ синдрома на огледалото“) и себевъзхищение;

* Почти е невъзможно да поддържат здравословни връзки;

* Имат обсесивен интерес към себе си.

Нарцистичното разстройство обикновено се диагностицира в зряла възраст и в изключително редки случаи в младежка възраст, като симптомите трябва да са на лице поне една – две години.

Поради чувството за собствено величие и съвършенство, страдащите от това разстройство търсят помощ в изключително редки случаи, докато поведението им не започне да оказва неблагоприятно влияние върху всички сфери на живота им.

Препоръчва се дългосрочна индивидуална и/или групова терапия, в процеса на която индивидите се научават да разпознават чувствата на другите и да се адаптират към средата.

автор: Мария Атанасова

 

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *