Паническо разстройство

Хората с паническо разстройство имат повтарящи се пристъпи на ужас и страх, които се появяват обикновено внезапно и без предупреждение. Тъй като появата на паническите атаки не може дa бъде предвидена, това предизвиква интензивна тревожност между епизодите, провокирана от притеснение кога и къде ще е следващата криза.

Паническите атаки често са придружени със сърцебиене, потене, чувството за слабост, прималяване и световъртеж. Ръцете могат да са изтръпнали или вкочанени, човека може да почувства че се зачервява или че му е студено. Възможно е да има болка в гърдите, чувство за нереалност, страх от гибел или загуба на контрол. Понякога той или тя наистина вярват, че получават инфаркт или инсулт, че си изгубват разсъдъка и са на ръба на смъртта.

Паническото разстройство често е придружено с депресия или употреба алкохол/дрога, чрез които се опитват да се справят с мъчителните симптоми. Понякога се развиват фобии свързани с местата и ситуациите, където са се появявали пристъпите. Например, ако паник атака се е проявила в супермаркета, човека може да започне да изпитва страх и да избягва подобни места.

Страдащите от паническо разстройство изпитват повтарящи се очаквани или неочаквани пристъпи на паника и най – малко една от атаките в продължение на месец (или повече), се свързва със следното:

* натраплива загриженост, относно последиците от атаката, както и страхове от нови пристъпи.

* значителна промяна в поведението, например избягване на физически упражнения или определени ситуации.

* паническите атаки не се дължат на преките физиологични ефекти от употреба или злоупотреба с вещества ( алкохол, наркотици, лекарства) или на общо заболяване.

* еднократна паническа атака не означава паническо разстройство, често тя може да придружава друг вид психическо неразположение.

Паническото разстройство е свързано с високи нива на социална, професионална и физическа неспособност за справяне, икономически причини, страх от смъртта, преживяно травмиращо събитие и други.

Последните изследвания сочат, че този тип разстройство  има връзка с инстинкта “бягай или се бий”, чрез който се справяме в опасни и застрашаващи ситуации, въпреки че тук не е на лице очевиден стресиращ фактор.

автор: Мария Атанасова

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *