Хиперакивност и дефицит на вниманието

Нарушението дефицит на вниманието и хиперактивност (ADHD) е описано за първи път преди повече от 100 години. Характеризира се с прекомерно невнимание, хиперактивност или импулсивност; засяга около 11 процента от децата в училищна възраст. Проучванията показват, че не повече от 60% от тези деца продължават да изпитват симптомите като възрастни.

Децата с този дефицит могат да имат проблеми в училище, при завършване на гимназия, задържане на работа, злоупотреба с наркотици, или в изграждането на здрави връзки.

Симптомите се появяват в средата на детството, като се наблюдават в продължение на 6 месеца или повече. Те включват понижаване на нормалното функциониране в значителна степен в следните направления: за деца – в училище, сред приятели и в къщи; за възрастни – по време на работа и у дома. До момента не съществува обективен диагностичен тест за ADHD. Диагнозата изисква цялостна оценка, включително провеждане на клинично интервю, оценка от родители и учители, както и самооценка. Изучаване на разстройството и психологическо тестиране също могат да бъдат използвани, за да се изясни дали има наличие на други нарушения заедно с ДВХ или са на лице други условия, които приличат на ДВХ и могат да бъдат отговорни за това поведение.

Необходима е задълбочена оценка, защото проблема с вниманието може да бъде предизвикан от много други условия, по специално възрастните могат да имат проблеми с вниманието, свързани с други разстройства, като депресия например.

Изследвания на близнаци и семейства показват, че при ДВХ има силно гентично въздействие, има предпоставка да се смята, че това са  гените кодиращи предаването на компоненти от допамин и норепидефрин.

Все повече изследвания откриват корелации между ДВХ и различия в мозъчната функция. Изменената дейност често е наблюдавана във вериги свързващи мозъчната кора, браздите и малкия мозък, особено в дясното полукълбо. Последните проучвания показват забавено развитие на кората при някои деца с ДВХ, въпреки, че повечето се възстановяват, когато достигнат пълното си развитие, но е възможно проблемите с вниманието да продължат и в зряла възраст.

Неотдавнашни образни проучвания показват намалена трансмисия на катехоломин, при някои от пациентите с това нарушение. Тъй като префронталните вериги изискват оптимални нива на катехоломин, намалената му трансмисия може да доведе до отслабено кортикално регулиране на вниманието и поведението и симптомите на ДВХ.

Обикновено  ДВХ се третира с родителско обучение, училищно базирани интервенции и медикаменти включващи стимуланти (метилфенидат, например) и нови не съдържащи стимуланти лекарства. Възрастните ползват същите лекарства като децата, а също така биха могли да се намерят някои полезни терапии. Всички лекарства действат, чрез повишаване на катехоломиновата трансмисия.

Ефективността на лечението трябва да бъде оценявано индивидуално за всеки отделен човек, за да се определи дали да бъде продължено.

 

Един коментар към “Хиперакивност и дефицит на вниманието”

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *