Аутизъм- нарушения при деца

Нарушенията в аутистичния спектър (ASD), се характеризират с нарушения като обезценяване на социалните умения; трудности при вербална и невербална комуникация; телесни трудности; обсебващи интереси или стереотипно поведение. Често симптомите включват интелектуални увреждания, гърчове и стомашно – чревни проблеми. Напоследък се наблюдава нарастване на броя на диагностицираните деца. Това се дължи отчасти на промени в диагностичните критерии, откриване на леки форми на аутизъм, по- доброто осъзнаване от страна на родителя и търсенето на специалист. В резултат на това, изследователските усилия сега са фокусирани върху взаимодействието между генетични и екологични компоненти, които биха могли да допринесат за диагнозата.

Главно въз основа на проучвания с близнаци, за аутизма се смята, че има силно генетични причини, вече повече от 100 гени са свързани с повишен риск от аутизъм. Въпреки това, обаче до момента няма определен генетичен или биохимичен биомаркер, специално за аутизма, защото нито една генна мутация или биологична промяна не би могла да предскаже разстройството. Затова на този етап е невъзможно да се определи дали едно новородено е изложено на риск от аутизъм.

Поради това ASD обикновенно се диагностицира въз основа на поведенчески симптоми, установяващи се при деца на около 3 годишна възраст. Въпреки това, много прецизни измервания на социалната ангажираност и взаймодействието, могат да открият разликите между деца на възраст между 1 и 2 години, време, през което много от засегнатите деца проявяват анормален, ускорен растеж на мозъка. Този анормален растеж показва, неправилно развитие на мозъка, което е потенциален маркер за ранно диагностициране. Освен това последните данни показват, че някои форми на аутизъм могат да се дължат на нарушена регулация на имунната система на майката или на детето. Един ден генетичните и биологични тестове,  допълнени с поведенческите индикатори биха могли да дадат възможност за по – ранна диагностика и интервенция като средства за предотвратяване или намаляване на симптомите на ASD.

Мозъчните промени при аутизма са едва доловими, няма очевидна промяна както при синдрома на Даун или болестта на  Ауцхаймер. Има теория, според която определени участъци в мозъка, участващи в езика, познанието и социалното общуване, водят до необичайни връзки с други участъци от мозъка.

Въпреки че, не съществува лечение и няма изобретени лекарства за главите симптоми на аутизма, много от засегнатите деца реагират добре на специализирани поведенчески терапии, базирани на теория за учене с ранни интервенции, водещи до по– добри резултати. Много от тарапевтичните подходи при аутизма се ръководят от по– голямо разбиране за  това как мозъка обикновенно реагира на обучение, свързване и социално предизвикателство.

Една последна забележка: сега се оценява, че много от най– ярките и креативни личности в историята, може да са имали трудно доловими форми на аутизъм. Следователно изследователите и другите работещи в тази област, трябва да бъдат наясно, че някои „високо функционални” хора с аутизъм не искат да бъдат „излекувани”. Вместо това те биха искали да бъдат приети такива каквито са.

автор: Мария Атанасова

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *