Дислексия

Около 8 до 10% от децата имат някакви обучителни затруднения, включващи затруднения в придобиването и използването на знания при слушане, говорене, писане, разсъждаване или математически способности. Тези проблеми често се срещат при хора с нормална или дори висока интелигентност.

Дислексията– затруднение при четене се среща най– често и е най- внимателно проучена от всички обучителни затруднения. Тя засяга около 80% от всички имащи обучителни трудности или 15 до 20 % . Дислексията се характеризира с неочаквани затруднения при говорене и четене при деца и възрастни. Проучванията показват, че въпреки, наличие на известно подобрение, дислексията е постоянно, хронично състояние.

Вече е постигнат консенсус, затова, че главните затруднения при повечето форми на дислексия са отражение на дефицит в езиковата система и по– конкретно в нейния компонент, наречен фонология. Този дефицит се отразява както в устната реч, така и при четене. Може да има нарушено произношение на думи, липса на владеене на речта, колебания при отговаряне, както и трудности при извличане на думите. В резултат на това, хората с дислексия често се нуждаят от време за да извлекат вербален отговор, когато им е зададен въпрос.

Как се проявява дислексията?

Когато децата навлизат в юношеството, едно от проявленията на дислексията може да бъде бавното четене. Децата могат да се научат да четат думите точно, но тяхното четене няма да бъде пълно или автоматизирано, което отразява забавящите се ефекти на фонологичния дефицит.

Тъй като юношите и младите хора с дислексия четат правилно макар и много бавно, погрешно може да се предположи, че са „надраснали” своя дефицит. Способността да се чете на глас правилно, бързо и изразително, както и лекотата при произнасяне на букви, е може би най– полезно от клинична гледна точка при разграничаване на средностатическите ученици от тези които са слаби четци. При някои езици, в които отношенията между букви и звуци са по– последователни, логически, като фински и италиански, бавното четене е единствено следствие от проявление на дислексия при всяка възраст.

Изследванията в този диапазон показват, че има различия в областите на мозъка, между читателите с дислексия и тези без понижена функция на четенето, включващи три важни невронни системи в лявото полукълбо, две отзад (парието-темпорални и осцитотемпорални) и една около лявата долна фронтална област (зона на Брука). Конвергентно доказателство, произлизащо от функционално образно изследване на мозъка показва, че читатели с дислексия, показват функционална неефективност в обширна област на нервната система/НС/, в задната част на мозъка. Изображенията на мозъка, които са резултат от тези проучвания се посочват като невронен подпис на дислексията.

Известно е, че дислексията се предава в семейството, но първоначалните надежди, че дислексията ще бъде обяснена с един или няколко гена не са реализирани. Геномно асоциирани проучвания на дислексията досега са идентифицирали генетични варианти, които отчитат много малък процент на риск – по– малко от 1%, което прави малко вероятно един ген или дори няколко гена да идентифицират хората с дислексия.

Текущите данни показват, че дислексията най– добре се концептуализира в рамките на многофакторен модел, с множество генетични и екологични, рискови и защитни фактори водещи до дислексия.

Интервенциите в помощ на децата с дислексия се фокусират върху обучението на детето в това, че думите могат да бъдат разделени на по – малки части от звуци и тези звуци се свързват в специфични буквени модели/шаблони. В допълнение  децата с дислексия е необходимо да четат истории, като им се позволи да прилагат своите новопридобити декодиращи умения за четене на думи в контекст и добиване на опит за  осмисляне на прочетеното и изпитване на удоволствие от четенето.

Мария Атанасова

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *