Домашно насилие – физическо и емоционално

Конфликтите и гнева са неизбежно явление във всяка връзка. Когато има споделяне и желание да бъде чута другата гледна точка, те могат да бъдат много градивни и здравословни за отношенията. Могат да усилят страстта и желанието за физическа близост, както и доверието между партньорите, увереността, че могат да отстоят на бурите. Те се научават да ценят различията си и да се обогатяват от тях.

Когато, обаче конфликтите придобият вербално, емоционално или физическо измерение, при което единият влиза в ролята на насилник, а другият в ролята на жертва, и това е циклично повтарящо се – тогава говорим за насилие.

Всеки човек може да се окаже жертва на насилие без значение от пол, възраст,  степен на образование, социално или материално положение.

Домашното насилие се използва с една единствена цел – спечелване и поддържане на тотален контрол. Насилващия всява страх, вина, срам, заплахи, нараняване за да държи жертвата си под контрол (което често е израз на собствената му несигурност). Важно е, то да бъде разпознато в началото. Обикновено се започва с вербални заплахи, ескалиращи до физическо насилие. И докато физическото насилие по принцип се възприема като по – опасно, то ролята на емоционалното не бива да бъде подценявана. При физическото насилие се използва чиста физическа сила, като удряне, връзване и дори сексуално насилие, което е много опасно, но и по- видимо за околните. Емоционалното насилие включва вербални обиди, викове, обвинения, заплахи и т.н., водещи жертвата до себе- подценяване, изолация от околните, зависимост от насилника и липса а свобода. Емоционалното и психическо насилие, не рядко  води и до физическо насилие. И макар че физическото насилие може да доведе до хоспитализация или да остави неизлечими белези, то белезите които оставя емоционалното насилие могат да бъдат дори по – дълбоки.

Някои от знаците, че живеете в условия на емоционално или физическо насилие са:

* изпитвате страх от партньора си през повечето време;

* избягвате определени теми, за да не го ядосате;

* вярвате, че заслужавате да бъдете наранени;

* чудите се дали не полудявате;

* чувствате се емоционално сковани и безнадеждни;

* вярвате, че сте човек без стойност;

*смятате, че вие сте виновни, защото сте го провокирали.

Вашият партньор:

* ви унижава и ви крещи;

* критикува ви и ви принизява, обезценява вашите усилия;

* държи се с вас толкова лошо, че не смеете да се виждате с приятелите и роднините си;

* игнорира или подценява мнението ви;

* обвинява ви за собственото си насилническо поведение;

* вижда ви по – скоро като собственост или сексуален обект, отколкото като личност.

Насилващите използват различни тактики за манипулация и упражняване на сила:

* доминиране – взима еднолични решения и очаква пълно подчинение, без въпроси;

* унижение – кара другия да се чувства без стойност и често жертвите започват да вярват на това, че той/тя е единствения човек, който ги приема;

* изолация – за да държи жертвата си зависима от него, насилващия партньор се опитва да я  изолира от околния свят, забранява срещите с роднини и приятели, и изисква да му се иска позволение за всяко действие;

* заплахи – обикновено насилника използва заплахи за да поддържа в своя партньор страх. Може да го заплашва, че ще го/я нарани, ще нарани децата, ще го/я убие или дори, че самият той ще се самоубие. Той може да използва заплашителни погледи, и жестове, да удря и чупи неща и т.н. действия подсказващи, че липсата на подчинение води до насилие;

* отричане и обвинение – насилникът е много добър в измислянето на извинения и оправдания. За своето насилническо поведение, той/тя може да обвинява лошото си детство, ужасния си ден, може да се опита да отрече или минимизира своето поведение или да обвини своя партньор, че го е провокирал.

Цикъл на насилието

Домашното насилие има общ модел или така наречения цикъл на насилието.

Насилие → Вина → Извинения → Нормално поведение → Фантазия и Планиране → Създаване на ситуация →Насилие…

Обикновено между епизодите на насилие, следват извинения и съжаления, както и любовни жестове и скъпи подаръци. Насилващият също така обещава да се промени и декларира, че единствено партньора му може да му помогне. При тези обстоятелства решението за прекратяване на връзката може да е още по– трудно, но продължаването на такъв тип отношения крие реална опасност за потърпевшия.

Ако живеете в условия на домашно насилие – физическо или емоционално не се притеснявайте или срамувайте да позвъните в полицията при застрашаваща ситуация. Потърсете психологическа помощ, за да се справите със ситуацията и да възвърнете контрола върху собствения си живот.

Мария Атанасова

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *