Храненето като връзка със света

Храненето е базова нужда. Чрез храненето и дишането, ние за първи път влизаме в контакт със заобикалящата ни среда. Дишането, е автоматизиран процес, който ни поставя някои ограничения, които не подлежат на нашия контрол: не можем да преядем с дишане, спрем ли да дишаме умираме, не можем ежедневно да избираме въздуха, който дишаме и т.н. Храненето от своя страна ни дава възможност за избор, контрол върху количество и качество, а има и допълнителен бонус – носи ни удоволствие, удовлетворение и наслада. Освен това храненето е процес при, който ние се научаваме да влизаме в контакт със себе си и другите, посредством хранещия ни (като бебета). От връзката ни с храната могат да се намерят много аналогии за начина по, който се свързваме със себе си и с другите. Ние сме „гладни“ за емоции, „предъвкваме“ мислите си, „поглъщане и премиламе“ информация, „абсорбираме, асимилираме и интегрираме“ това което ни е необходимо и „изхвърляме“ ненужното.

Чрез процеса на хранене ние се научаваме:

*На интимност и близост. Когато сме бебета, ние не можем да се храним сами, имаме нужда от човек, който да ни храни. А докато ни хранят обикновено ни гушкат. По този начин започваме да свързваме храната с близостта и интимността. Ако този процес мине добре, то най – вероятно ние няма да имаме проблем с близостта и интимността в бъдеще. При положение, че майката или хранещият е тревожен, депресиран или бързащ, бебето ще усети  негативните емоции и вероятно в бъдеще ще има страх и тревога от интимност и близост, и е много вероятно да замени интимността с храна.

* Начинът по който са ни хранили може да се отрази на нашето поведение, мислене и усещане– ако майката тъпче детето, въпреки че то дава знак , че се е наяло, когато порасне може да започне да приема всякаква информация без отказ, наготово, без да се замисля истина ли е за него или не. Всъщност бебетата и малките деца почти не преяждат (а, ако го направят, обикновено повръщат, т.е. изхвърлят ненужното), те много добре усещат от каква и колко храна имат нужда. Тези усещания се притъпяват в процеса на социализация, когато значимите възрастни започват да им налагат като правила собствените си представи и предпочитания, относно храната, и процеса на хранене.

*Удовлетворение или неудовлетворение– научаваме се да усещаме кога сме сити и кога не ни е достатъчно. Дали това е точната храна за нас, имаме ли нужда от още нещо, сбъркали ли сме в избора.

* Чрез храната се учим да избираме и отказваме – с  въвеждането на разнообразна храна в менюто на детето, то започва да проявява собствен вкус и да отказва храни, които не харесва. Ако по време на този процес родителите проявят уважение и доверие към тези предпочитания, детето се научава да следва собствените си индивидуални нужди, в последствие да експериментира с нови неща и да прави осъзнати избори;

* Чрез храната се учим не само да се отдиференцираме от другите, но и да споделяме. На масата със семейство и приятели ние споделяме не само храната, но също така своите чувства и преживявания, идеи, цели и мечти. Това ни позволява да се свържем автентично с другите, да се почувстваме ценни, да получим и дадем подкрепа;

* Храненето е може би единствената сфера в живота, която подлежи на нашия контрол. Не винаги можем да контролираме средата и хората около нас, но храната, да. И всъщност загубата на избор или контрол по отношение на храната е сигнал за сериозно затруднение в контакта, и предвестник на хранително разстройство;

* Храната, често служи за подкрепа и самоподкрепа, затова не случайно на сватби, кръщенета, рождени дни, погребения и т.н. се приготвя определен вид храна. Ние имаме нужда да бъдем подкрепени както в щастливите, така и в нещастните си моменти. Чрез храната ние се свързваме с първичната подкрепа и сигурност, която сме имали когато са ни хранели като бебета;

* Храната е едно от нещата които ни „заземяват“. Тя ни припомня, че освен ум и емоции имаме и тяло, а ние сме и нашите тела, и тялото е последната инстанция, която ни алармира когато имаме проблем с останалите две. Когато уважаваме нашето тяло, ние уважаваме и себе си, а за да се случи това, трябва да се вслушваме в неговите нужди и да сме осъзнати, какво вкарваме в тялото си (както храна, така и емоции);

Ако наблюдаваме начина си на хранене или нуждата ни от определен вид храна в даден момент, това би могло да ни даде много информация за това какво се случва с нас в този момент.

И няма универсални правила. Например за един нуждата от шоколад може да е свързана с ниски нива на серотонин, което е причина за лошо настроение. Тук въпросът е дали ниският серотонин ни е физиологично обусловен, или става дума за моментно състояние. За друг може да означава нужда от интимност (майчиното мляко също е сладко, а то е свързано с интимността между майката и бебето). Трети може би е с ниска енергия и има нужда от бърз въглехидрат, на четвърти му е спаднала кръвната захар и т. н. Затова е важно да бъдем осъзнати какво точно означава тази нужда за нас в този конкретен момент? Това ли е от което наистина имаме нужда? Заместваме ли друга нужда с това и ще останем ли удовлетворени, когато изядем този шоколад? За колко време?

Когато нещо се случва с нас, ние променяме начина си на хранене. При хората в депресивно състояние, обикновено, наред с липсата на смисъл и желание за живот, се наблюдава и липса на апетит. При хората с анорексична тенденция, отказа от храна е паралелен с отказа от контакт (със себе си и другите). Не само спадането, но и повишаването на апетита, както и предпочитанията към определени храни, би могло да бъде индикатор за конкретно наше настроение или психично състояние. Когато не получаваме това, от което имаме нужда отвън, често го заместваме с храна. Например: „Никой не ме обича и сега, аз ще си дам любов!“ Когато сме ядосани и се тъпчем компулсивно с чипс или пуканки, по този начин, чрез дъвченето на твърда храна изразяваме своята агресия или се опитваме да „предъвчем“ негативните си мисли. Когато страдаме и се чувстваме самотни, често си даваме „нежност“, чрез храна, която е мека и приятна (например: сладолед), или пък имаме влечение към вредна храна за да се „накажем“ още. Забързаното ежедневие и стресът на който сме подложени, често ни принуждава да се храним набързо, докато се занимаваме с нещо друго и така храненето ни минава на заден план, става автоматизирано, непълноценно и неудовлетворяващо. Губим удоволствието от храната. Контактът със себе си и с другите също. Примерите са безкрайни…

Важното е да отворим сетивата си и да се доверим на това, което нашето тяло ни подсказва, без да се поддаваме на модни тенденции и външни влияния относно храненето, без да бързаме да се натъпчем само защото сме гладни, или да се откажем от яденето, защото не сме сигурни дали това е нашата храна. Всеки от нас е уникален и има различни нужди, както физиологични, така и психологични. Реално никой диетолог (а и психолог) на света не знае по- добре от нас, от какво точно имаме нужда за да се чувстваме добре.

 

Автор: Мария Атанасова

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *