Храненето като връзка със света

хранене, споделяне, избор

Храненето е базова нужда. Чрез храненето и дишането, ние за първи път влизаме в контакт със заобикалящата ни среда. Дишането, е автоматизиран процес, който ни поставя някои ограничения, които не подлежат на нашия контрол: не можем да преядем с дишане, спрем ли да дишаме умираме, не можем ежедневно да избираме въздуха, който дишаме и т.н. Храненето от своя страна ни дава възможност за избор, контрол върху количество и качество, а има и допълнителен бонус – носи ни удоволствие, удовлетворение и наслада. Освен това храненето е процес при, който ние се научаваме да влизаме в контакт със себе си и другите, посредством хранещия ни (като бебета). От връзката ни с храната могат да се намерят много аналогии за начина по, който се свързваме със себе си и с другите. Ние сме „гладни“ за емоции, „предъвкваме“ мислите си, „поглъщане и премиламе“ информация, „абсорбираме, асимилираме и интегрираме“ това което ни е необходимо и „изхвърляме“ ненужното. read more